Търсене в текстове за 'мислене мисле мисли'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 14

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13 , 14 ,

Намерени са 13095 резултата от 1515 текста в 14 страници с корен от думите : 'мислене мисле мисли'.
На страница 14: 95 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо. Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т.
към текста >>

Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо. Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т. н., първоначално е било нещо съвсем различно. Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло!
към текста >>

А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината.
Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т. н., първоначално е било нещо съвсем различно. Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло!
към текста >>

Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло!
Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т. н., първоначално е било нещо съвсем различно. Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло!
към текста >>

Но ако тя би била жива, можела е да усеща и мисли, нямаше да има нужда от всемирен учител, тъй като тя сама щеше да се върти.
Следователно трябва да си представим, че не е имало никакъв огромен учител, който е въртял тази мирова мъглявина, а че вътре в самата мъглявина се е намирало нещо, способно да се движи и т. н. Но така ние отново стигаме до живото. Ако на нас самите ни се прииска да се завъртим, не ни е необходимо да си забождаме игла, чрез която някакъв учител да ни върти. На нас това не ни е нужно, тъй като можем да се въртим и сами. А ето такава първична мъглявина би трябвало да се приведе във въртене от някакъв учител. Но ако тя би била жива, можела е да усеща и мисли, нямаше да има нужда от всемирен учител, тъй като тя сама щеше да се върти.
към текста >>

Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица.
В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена. Птиците наистина наследяват това състояние.
към текста >>

2. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална.
Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята. И така, виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем как те са изглеждали в света някога. Днес обаче всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за общопризнатото, което, въпреки всичко, напълно се съгласува с казаното от мен. Трябва само правилно да разглеждаме нещата. Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална. Тази минерална Земя е много удобно да се изследва. Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни. После наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята, за да направим проход при строителството на железопътни линии. Това е най-горният слой, по който ние ходим. Ако задълбаем в Земята, ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко.
към текста >>

И ако някой последователно проведе такова изследване и при това мисли съвсем непредубедено, както го правим ние тук, използвайки сложните прибори на спектралния анализ, ще успее да види: тук няма газ, тук се намира всмукващо пространство.
Има нещо, което днес може да бъде изследвано напълно научно. Винаги казвам: ако хората действително успеят да се доберат до някоя звезда, те ще бъдат много удивени, че тя изглежда по-различно от това, което са си представяли, изхождайки от днешните земни представи. Представят си, че там, вътре, се намира нагорещен газ. Но там съвсем няма да намерят това. Там, където се намира звездата, всъщност има празно пространство, което веднага ще погълне каквото и да е. И ако някой последователно проведе такова изследване и при това мисли съвсем непредубедено, както го правим ние тук, използвайки сложните прибори на спектралния анализ, ще успее да види: тук няма газ, тук се намира всмукващо пространство. И аз отдавна съм дал задание на някои от нашите хора да изследват с помощта на спектроскопи Слънцето и звездите, за да докажат на основата на външния опит, че звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ. И това е възможно да се докаже. Но хората, на които дадох такова задание, бяха отначало крайно въодушевени: ах, това ще бъде чудесно! Но въодушевлението им угасна; те твърде дълго протакаха. И след половин година от Америка дойде вест, че там, по пътя на изследването на звездите, постепенно откриват, че звездите не се състоят от нагорещен газ, а са кухини, празно пространство!
към текста >>

3. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък!
Хората получават твърди кости. Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък. Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък. Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
към текста >>

Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък.
Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък. Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък. Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
към текста >>

4. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Защото европейското господство се е утвърдило там не само като начин на управление; в тези области е взел връх европейският начин на мислене.
Виждате ли, онези китайци и по-древните японци не са днешните; за това ще кажа още няколко думи - онези китайци и японци са имали всъщност култура, която е съвсем различна от нашата. Бихме могли да си съставим за това доста по-правилна представа, ако не бяха юначните европейци, които в последните столетия подчиниха на себе си тези области и направиха всичко съвсем различно. При японците например това е станало в най-голяма степен. Японците са запазили само името си, в останалото са станали съвсем като европейците; те приемали от европейците едно след друго всичко и това, което съществува все още при тях от древната им култура, има изключително външен характер. Китайците са се запазили по-добре, но сега и на тях това повече не им се удава. Защото европейското господство се е утвърдило там не само като начин на управление; в тези области е взел връх европейският начин на мислене. Станало така, че тук е било изгубено всичко, което някога е съществувало. То и не е трябвало да продължава. Така се осъществява еволюцията на човечеството. Но за това ще говорим по-нататък.
към текста >>

Всичко това е било възможно само защото онези хора въобще са нямали такова мислене, каквото са имали хората по-късно.
Всичко това е било възможно само защото онези хора въобще са нямали такова мислене, каквото са имали хората по-късно. Китайците още не са притежавали такова мислене, като по-късните хора. Начинът, по който мислим днес, е бил съвсем чужд за китаеца. Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса.
към текста >>

Китайците още не са притежавали такова мислене, като по-късните хора.
Всичко това е било възможно само защото онези хора въобще са нямали такова мислене, каквото са имали хората по-късно. Китайците още не са притежавали такова мислене, като по-късните хора. Начинът, по който мислим днес, е бил съвсем чужд за китаеца. Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл.
към текста >>

Начинът, по който мислим днес, е бил съвсем чужд за китаеца.
Всичко това е било възможно само защото онези хора въобще са нямали такова мислене, каквото са имали хората по-късно. Китайците още не са притежавали такова мислене, като по-късните хора. Начинът, по който мислим днес, е бил съвсем чужд за китаеца. Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава.
към текста >>

Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата.
Всичко това е било възможно само защото онези хора въобще са нямали такова мислене, каквото са имали хората по-късно. Китайците още не са притежавали такова мислене, като по-късните хора. Начинът, по който мислим днес, е бил съвсем чужд за китаеца. Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава. Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н.
към текста >>

Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще.
Всичко това е било възможно само защото онези хора въобще са нямали такова мислене, каквото са имали хората по-късно. Китайците още не са притежавали такова мислене, като по-късните хора. Начинът, по който мислим днес, е бил съвсем чужд за китаеца. Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава. Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н. Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл.
към текста >>

Те мислили съвсем иначе.
Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава. Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н. Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл. Те мислили съвсем иначе. На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това? Това може да се формира на юридическа основа; защото юриспруденцията се гради от такива понятия. Но китайците още не са можели да измислят юриспруденцията.
към текста >>

На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му.
Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава. Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н. Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл. Те мислили съвсем иначе. На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това? Това може да се формира на юридическа основа; защото юриспруденцията се гради от такива понятия. Но китайците още не са можели да измислят юриспруденцията. Тук всичко е било устроено подобно на семейството.
към текста >>

Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това?
Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н. Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл. Те мислили съвсем иначе. На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това? Това може да се формира на юридическа основа; защото юриспруденцията се гради от такива понятия. Но китайците още не са можели да измислят юриспруденцията. Тук всичко е било устроено подобно на семейството. В семейството не се ръководят от законовите задължения, ако синът или дъщерята искат да направят нещо. Ако днес в Швейцария някой иска да направи нещо, той проучва как стои работата в законово отношение и т. н.
към текста >>

Това, което ви казах тук, е свързано въобще с начина на мислене и чувстване, които са били присъщи на китайците.
Да продължим нататък. Това, което ви казах тук, е свързано въобще с начина на мислене и чувстване, които са били присъщи на китайците. Онези китайци, а също така по-древните японци, са се занимавали много, извънредно много усилено със своето изкуство, със своето специфично изкуство; те например рисували. Когато ние рисуваме, това е нещо съвсем различно от рисуването на китайците. Виждате ли, ако ние рисуваме - искам да взема нещо простичко, - ако рисуваме например топка (изобразява я на дъската) и ако, да кажем, светлината пада оттук, тогава тази топка тук е светла, а тук е тъмна, тъй като е в сянка, тук светлината преминава покрай нея, тук отново изсветлява, доколкото тук пада отразена светлина; а тук трябва да дадем особено силна сянка, която предметът хвърля на земята.
към текста >>

Това следва от нашия начин на мислене.
Така те биха излезли и на фотография, ако бих ги фотографирал - много малки. Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице. Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, трябва да рисуваме в съответствие с перспективата. Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном! Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане великан, а другият - гном, това би било лъжа! Това не е истина! Те се замисляли за всичко и рисували това, което са измислили. И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но мислено прониквали в предмета; рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да мислят.
към текста >>

И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но мислено прониквали в предмета; рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да мислят.
Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном! Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане великан, а другият - гном, това би било лъжа! Това не е истина! Те се замисляли за всичко и рисували това, което са измислили. И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но мислено прониквали в предмета; рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да мислят. В това се е състояла същността на китайската и на японската живопис.
към текста >>

Оттук вие виждате как китайците са мислели съвсем по друг начин - вътрешно.
Но в областите, от които произхождали китайците, такъв въздух не е имало. Във времената, за които говорим, не са виждали така. В древните времена би било безсмислено да се говори за светлина и сянка, тъй като в плътния въздух тях просто още не ги е имало. Това се е запазило при китайците: изобразявайки предметите, те са минавали без светлина и сенки, без каквато и да е перспектива. Това е дошло едва по-късно. Оттук вие виждате как китайците са мислели съвсем по друг начин - вътрешно. Те са мислели не така, както по-късните хора.
към текста >>

Те са мислели не така, както по-късните хора.
Във времената, за които говорим, не са виждали така. В древните времена би било безсмислено да се говори за светлина и сянка, тъй като в плътния въздух тях просто още не ги е имало. Това се е запазило при китайците: изобразявайки предметите, те са минавали без светлина и сенки, без каквато и да е перспектива. Това е дошло едва по-късно. Оттук вие виждате как китайците са мислели съвсем по друг начин - вътрешно. Те са мислели не така, както по-късните хора.
към текста >>

За разлика от китайците, които повече се интересували от намиращото се във външния свят и са можели мислено да проникват в предмета, индусите в по-голяма степен насочвали усилията си към самите себе си.
За разлика от китайците, които повече се интересували от намиращото се във външния свят и са можели мислено да проникват в предмета, индусите в по-голяма степен насочвали усилията си към самите себе си. Китайците повече размишлявали над външния свят, в свойствения им маниер размишлявали именно за външния свят; индусите повече мислели за себе си, за самия човек. Затова в Индия възникнала култура, силно насочена към вътрешното. В най-древните времена индийската култура също била все още безрелигиозна, доколкото в индийската култура религията се е появила едва по-късно. Преимуществено разглеждали човека, при това го разглеждали вътрешно.
към текста >>

Китайците повече размишлявали над външния свят, в свойствения им маниер размишлявали именно за външния свят; индусите повече мислели за себе си, за самия човек.
За разлика от китайците, които повече се интересували от намиращото се във външния свят и са можели мислено да проникват в предмета, индусите в по-голяма степен насочвали усилията си към самите себе си. Китайците повече размишлявали над външния свят, в свойствения им маниер размишлявали именно за външния свят; индусите повече мислели за себе си, за самия човек. Затова в Индия възникнала култура, силно насочена към вътрешното. В най-древните времена индийската култура също била все още безрелигиозна, доколкото в индийската култура религията се е появила едва по-късно. Преимуществено разглеждали човека, при това го разглеждали вътрешно.
към текста >>

Ако китайците са виждал човек, те просто го изобразявали, при това прониквали в него мислено, без да отчитат ни светлина, ни сянка, ни перспектива.
Виждате ли, най-добре бих могъл да ви го обясня с пример за това, как тези индуси са рисували, как са се занимавали с живопис. Ако китайците са виждал човек, те просто го изобразявали, при това прониквали в него мислено, без да отчитат ни светлина, ни сянка, ни перспектива. Така че ако китаец би поискал да нарисува господин Бурле, той би проникнал в него мислено; не би го направил на едно място черен, а на друго светъл, както правим това днес, не би започнал да прави светлини и сенки; не би почнал да прави ръцете относително по-големи - защото ние винаги държим ръцете напред. Затова ако китаец би се заел да рисува господин Бурле, на картината би бил именно господин Бурле.
към текста >>

Така че ако китаец би поискал да нарисува господин Бурле, той би проникнал в него мислено; не би го направил на едно място черен, а на друго светъл, както правим това днес, не би започнал да прави светлини и сенки; не би почнал да прави ръцете относително по-големи - защото ние винаги държим ръцете напред.
Виждате ли, най-добре бих могъл да ви го обясня с пример за това, как тези индуси са рисували, как са се занимавали с живопис. Ако китайците са виждал човек, те просто го изобразявали, при това прониквали в него мислено, без да отчитат ни светлина, ни сянка, ни перспектива. Така че ако китаец би поискал да нарисува господин Бурле, той би проникнал в него мислено; не би го направил на едно място черен, а на друго светъл, както правим това днес, не би започнал да прави светлини и сенки; не би почнал да прави ръцете относително по-големи - защото ние винаги държим ръцете напред. Затова ако китаец би се заел да рисува господин Бурле, на картината би бил именно господин Бурле.
към текста >>

Китайците нямали фантазия, те правели само нещо конкретно, отделно, но прониквайки мислено в него.
Така те можели една след друга да направят една до друга двадесет, тридесет глави! Толкова много им идвало на ум при вида на една глава. Или при вида на растение, когато го рисували, на тях тутакси им идвало в главата, че то може едновременно да бъде и друго - и едновременно се рисували много, много млади растения, израстващи от старото растение. Така е било с древните индуси. Те са притежавали колосална фантазия. Китайците нямали фантазия, те правели само нещо конкретно, отделно, но прониквайки мислено в него. Индусите имали колосална фантазия.
към текста >>

Тук се рисува нещо мислимо само в духа.
Сега, както виждате, господа, това вече го няма; действително, ако погледнем господин Бурле, той има само една глава, и ако някой го нарисува тук (на дъската), той ще успее да нарисува също само една глава. Така че ако се нарисуват двадесет, тридесет глави, при това не се изобразява външната действителност. Тук се рисува нещо мислимо само в духа.
към текста >>

Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи.
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж.
към текста >>

Ако се вгледаме в себе си, чувстваме оскъдно мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля.
Ако се вгледаме в себе си, чувстваме оскъдно мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля. Индусите чувствали в човека целия свят. Разбира се, можете да си представите, че това са били съвсем различни от появилите се по-къс-но хора. Те също така развивали колосална фантазия, която фиксирали в своите поетични, мъдри книги, по-късно - във Ведите или във ведическата философия, която и до днес ни удивява; фиксирали това във всички легенди за свръхсетивни предмети и ние и до днес още се възхищаваме от тях.
към текста >>

5. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т. н., какво влияние оказват те върху тялото? За картофите господин докторът вече говори. Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах. При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
към текста >>

И ако чувствате слабост в главата, празнота в мозъка, не можете добре да мислите, за вас ще се окаже полезно за известно време да включите в диетата си ряпа.
Виждате ли, ако разглеждате ряпата като цялостно растение, ще кажете: виждам, че това растение като цяло е предразположено преди всичко към разрастване на корена. В ряпата този корен съставлява почти всичко. В това растение именно коренът представлява нещо интересно. Всичко друго, шумата отгоре, не играе голяма роля. Така ряпата преди всичко подхожда, в качеството си на хранителен продукт, да обслужва именно човешката глава. И ако чувствате слабост в главата, празнота в мозъка, не можете добре да мислите, за вас ще се окаже полезно за известно време да включите в диетата си ряпа. Но най-вече, разбира се, това помага на децата.
към текста >>

Но не би трябвало да си мислите, че аз по някакъв начин агитирам за вегетарианството, доколкото винаги е необходимо отначало да се пробва, може ли въобще даденият човек да стане вегетарианец или не.
Мога също така да кажа: от собствен опит знам, че в противен случай не бих могъл да положа усилията, които трябваше да полагам в продължение на дълго време, в продължение на последните двадесет и четири години. Тогава не бих успял, по цели нощи пътувайки, на следващия ден да изнасям лекции и т. н. Защото това, което човек, бидейки вегетарианец, трябва сам да изработва за себе си, се отнема от този, който прехвърля тази работа на животното. Ето как стоят нещата. Но не би трябвало да си мислите, че аз по някакъв начин агитирам за вегетарианството, доколкото винаги е необходимо отначало да се пробва, може ли въобще даденият човек да стане вегетарианец или не. Това е обусловено от неговата предразположеност.
към текста >>

Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.
Виждате ли, господа, това е особено важно по отношение на белтъка. Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили. Но ако червата отслабнат, човек трябва да приготвя този белтък по външен начин, следователно трябва да приема истински белтък, например белтък от животински произход. Кокошките, снасящи яйца, също са животни. Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.
към текста >>

6. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

В никакъв случай не трябва да мислим, че тор може просто да се състави от вещества, от които се състои кравешкия тор, а трябва да си изясним следното: кравешкият тор произхожда не от лабораторията на химика, не, той произхожда от много, много по-научна лаборатория, която се намира вътре в кравата - наистина това е много по-научна лаборатория, - и именно благодарение на произхода си кравешкият тор представлява това, което усилва не само корените в растенията, но силно действа и по направление нагоре, чак до плодовете включително, и с това съдейства за образуването в растението на нормален, обикновен белтък, благодарение на който човек става много силен.
Виждате ли, вече се състоя събрание на земеделците. И там казаха - макар и, разбира се, да не знаеха по каква причина става това, - те казаха: да, плодовете стават все по-лоши и по-лоши! И това е истина. По-възрастните знаят, че когато са били млади, всичко, което растеше по полята, беше по-добро. В никакъв случай не трябва да мислим, че тор може просто да се състави от вещества, от които се състои кравешкия тор, а трябва да си изясним следното: кравешкият тор произхожда не от лабораторията на химика, не, той произхожда от много, много по-научна лаборатория, която се намира вътре в кравата - наистина това е много по-научна лаборатория, - и именно благодарение на произхода си кравешкият тор представлява това, което усилва не само корените в растенията, но силно действа и по направление нагоре, чак до плодовете включително, и с това съдейства за образуването в растението на нормален, обикновен белтък, благодарение на който човек става много силен.
към текста >>

Той не е толкова съсредоточен върху мисленето; по-голямо значение има например дишането.
Картофът е бил внедрен едва по-късно. Но храненето с картофи е оказало силно влияние върху хората. Виждате ли, ако човек яде зърнени култури, белите му дробове и сърцето стават особено силни. Те усилват белите дробове и сърцето. В този случай човек има здрав гръден кош, това му е от полза. Той не е толкова съсредоточен върху мисленето; по-голямо значение има например дишането. Също така той проявява издръжливост при дишане. Но бих искал веднага да кажа: не трябва да си представяте, че дишането е силно при този, който винаги разтваря прозорците и крещи: «Ах! Какъв свеж въздух! » - и така нататък. Не, сила в дишането проявява този, който е толкова здраво устроен, че може да понесе всякакъв въздух.
към текста >>

Но модата действа толкова тиранично, че за това даже не се мисли.
В наше време има много разговори за закаляването. Само помислете как закаляват децата. Сега - особено богатите родители, но и другите също им подражават - децата даже ги обличат подобно. Докато ние в нашата младост, в детството си обувахме нормални чорапи и бяхме напълно покрити, в краен случай ходехме боси, днес нещата са такива, че дрехите в най-добрия случай стигат до коленете или малко по-надолу. Ако хората знаеха, че при това възниква голяма опасност за по-късно възпаление на сляпото черво, тоест апандисита, те биха се замислили! Но модата действа толкова тиранично, че за това даже не се мисли. Децата ги обличат така, че дрешките им едва стигат до коленете или малко по-надолу, но ще дойде време и те ще стига само до корема; ще има и такава мода. И така, модата въздейства върху хората извънредно силно.
към текста >>

Картофът по-малко обезпечава сърцето и дробовете, картофът се издига в главата - във всеки случай, както ви казах, само в долната част на главата, не и в горната й част, - той влиза в долната част на главата, в резултат на което човек започва да мисли твърде критично.
Сега за употребата на картофите за храна. Картофът по-малко обезпечава сърцето и дробовете, картофът се издига в главата - във всеки случай, както ви казах, само в долната част на главата, не и в горната й част, - той влиза в долната част на главата, в резултат на което човек започва да мисли твърде критично. Вижте, защо в по-отдалеченото време е имало по-малко вестникари? И книгопечатане тогава още не е имало.
към текста >>

Защото човек, който яде картофи, постоянно изпитва подбуждане на мисли.
Помислете колко мисъл се изразходва в света, само за да се издаде един вестник! Да, за това многомислие - макар то и съвсем да не е необходимо, защото е прекомерно много, - за това многомислие ние сме задължени на картофите! Защото човек, който яде картофи, постоянно изпитва подбуждане на мисли. Той не е способен за нищо друго освен за размишления. Поради това неговите дробове и сърце стават слаби; туберкулозата, туберкулозата на дробовете стана особено широко разпространена едва тогава, когато започна храненето с картофи! И хората са най-отслабени в местностите, където почти нищо друго не се отглежда, освен картофи, където хората живеят с едните картофи.
към текста >>

Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само мисли, мисли, мисли, но нищо не знае!
Именно духовната наука - и аз често съм ви говорил за това - е предназначена да изучава тези материални неща. Материалистичната наука не знае нищо за храненето, тя не знае кое е здравословно за човека. Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само мисли, мисли, мисли, но нищо не знае! Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необходимо знание. Това е, което исках да ви кажа във връзка с въпроса за храненето.
към текста >>

Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични.
Имаше някога двама професори[1], преподаватели, и двамата работеха в Берлинския университет. Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек. Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични. А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче!
към текста >>

А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата.
Имаше някога двама професори[1], преподаватели, и двамата работеха в Берлинския университет. Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек. Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични. А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче! Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад.
към текста >>

Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много!
Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска? Предполагате, че гъската сама е станала такава ли? Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много. Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много! И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали. Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане! Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда. А какво прави материализмът, господа?
към текста >>

Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща.
Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща. Ако детето е доволно, ако му дават това, което му е нужно, то никога няма да стане крадец. Така че това има голямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не. Това е много важно, господа. И на поставения от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща особено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска. Ако стане например така, че - както това става при много деца - то не иска да яде месо, работата е там, че от месото това дете получава чревно отравяне и то иска да го избегне.
към текста >>

Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли - в по-голямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични.
Храненето, от което вие в дадения момент главно се интересувате - това е нещо такова, по отношение на което е необходимо истински да се разбере как то е свързано с духа. Когато хората питат за това и искат нещо да разберат, често привеждам следните два примера. Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли - в по-голямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични. Затова ще откриете, че журналистът или въобще човек, професионално пишещ, обича кафето, при това съвсем инстинктивно. Той седи в кафенето, пие кафета едно след друго и гризе писалката си, за да му дойде нещо достойно за написване. Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мислите да идват една след друга, защото той трябва да мисли последователно, да навързва една мисъл с друга.
към текста >>

Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мислите да идват една след друга, защото той трябва да мисли последователно, да навързва една мисъл с друга.
Храненето, от което вие в дадения момент главно се интересувате - това е нещо такова, по отношение на което е необходимо истински да се разбере как то е свързано с духа. Когато хората питат за това и искат нещо да разберат, често привеждам следните два примера. Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли - в по-голямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични. Затова ще откриете, че журналистът или въобще човек, професионално пишещ, обича кафето, при това съвсем инстинктивно. Той седи в кафенето, пие кафета едно след друго и гризе писалката си, за да му дойде нещо достойно за написване. Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мислите да идват една след друга, защото той трябва да мисли последователно, да навързва една мисъл с друга.
към текста >>

Чаят разбърква мислите; възниква прескачане на мислите.
В обществото не обичат: първо, второ, трето - защото ако първо и второ не са станали, трето и четвърто хич не ги чакай, - в обществото не обичат, ако някой е логичен! За журналиста е недопустимо в статия по финансови въпроси да обсъжда странични неща. Но дипломатът може да говори за кабаре и веднага след това за състоянието на държавния бюджет на страната X, а после за буклите на госпожа еди-коя си, после може да прескочи на плодородието в колониите, след това - къде са най-добрите коне и т. н. Тук трябва да се прескача от мисъл на мисъл. И в този случай, ако желаят да проявят общителност от такъв вид, инстинктивно пият много чай! Чаят разбърква мислите; възниква прескачане на мислите. А кафето нанизва мислите една след друга. Ако трябва да се прескача от една мисъл на друга, следва да се пие чай! Виждате ли, на дипломатическите чаени приеми - вече така се и нарича: «дипломатически чай» - се пие именно чай. А журналистът седи в кафенаето и пие кафе след кафе. Тук виждате какво влияние върху мисленето като цяло оказват продуктите, както хранителните, така и служещите за удоволствие!
към текста >>

А кафето нанизва мислите една след друга.
За журналиста е недопустимо в статия по финансови въпроси да обсъжда странични неща. Но дипломатът може да говори за кабаре и веднага след това за състоянието на държавния бюджет на страната X, а после за буклите на госпожа еди-коя си, после може да прескочи на плодородието в колониите, след това - къде са най-добрите коне и т. н. Тук трябва да се прескача от мисъл на мисъл. И в този случай, ако желаят да проявят общителност от такъв вид, инстинктивно пият много чай! Чаят разбърква мислите; възниква прескачане на мислите. А кафето нанизва мислите една след друга. Ако трябва да се прескача от една мисъл на друга, следва да се пие чай! Виждате ли, на дипломатическите чаени приеми - вече така се и нарича: «дипломатически чай» - се пие именно чай. А журналистът седи в кафенаето и пие кафе след кафе. Тук виждате какво влияние върху мисленето като цяло оказват продуктите, както хранителните, така и служещите за удоволствие! И не само с това работата стои така; най-показателните са чаят и кафето.
към текста >>

Тук виждате какво влияние върху мисленето като цяло оказват продуктите, както хранителните, така и служещите за удоволствие!
Чаят разбърква мислите; възниква прескачане на мислите. А кафето нанизва мислите една след друга. Ако трябва да се прескача от една мисъл на друга, следва да се пие чай! Виждате ли, на дипломатическите чаени приеми - вече така се и нарича: «дипломатически чай» - се пие именно чай. А журналистът седи в кафенаето и пие кафе след кафе. Тук виждате какво влияние върху мисленето като цяло оказват продуктите, както хранителните, така и служещите за удоволствие! И не само с това работата стои така; най-показателните са чаят и кафето. Но именно от тях е видно, че всички тези неща заслужават заострено внимание. Това е много важно, господа.
към текста >>

7. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, този, който изследва такива неща, притежавайки материалистически начин на мислене, ще каже: това е суеверие, което някога някъде е възникнало.
Виждате ли, този, който изследва такива неща, притежавайки материалистически начин на мислене, ще каже: това е суеверие, което някога някъде е възникнало. На някой човек му е хрумнало, че ако се зарови на гробището крайчец от риза и при това се каже определена молитва, този, за който са се молили, ще оздравее.
към текста >>

И ако мислели за умрелия, мислели само добро.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път. Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло. Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа. Смъртта изравнява всички. И ако мислели за умрелия, мислели само добро. По такъв начин искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
към текста >>

По такъв начин искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път. Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло. Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа. Смъртта изравнява всички. И ако мислели за умрелия, мислели само добро. По такъв начин искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
към текста >>

Трябвало е да се мисли за болния.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие.
към текста >>

Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие. Така стои работата с изключително много неща, които още съществуват като суеверия; в основата им стоят съвсем разумни неща. Нещо разумно никога не произхожда от нещо неразумно. За този, който прониква в тези неща, твърдението, че нещо разумно може да произхожда от неразумното, е равносилно, все едно да кажат: ти трябва да направиш маса.
към текста >>

Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора.
Виждате ли, понякога днес ни се налага да преживяваме всевъзможни странни неща. Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора. Неотдавна при пътуване в Холандия си купихме илюстриран вестник. В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на възпитателка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
към текста >>

Да, може да се мисли, че даже това би могло да стане.
Да, може да се мисли, че даже това би могло да стане. Помислете само, освен маймуните, и другите животни могат да се обучат на много неща; даже куче може нещо да научи. Но да се попитаме: накъде ще тръгне тогава цивилизацията, напред или назад? Без съмнение назад! Тя ще пропадне. Децата, възпитани от възпитател или възпитателка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни!
към текста >>

Но ако днес някой, чувстващ се особено разумен, благодарение на мисленето, се занимава с древни писмени източници, той търси в тях мисловната основа.
Преминавайки към тези примитивни народи, които, ако може така да се изразим, са били големи, що се отнася до духа, и звероподобни телесно, може да се открие, че те са нямали още изработен този разсъдък, този интелект, с който толкова се гордеем ние. Тези древни хора не са умеели да мислят. Но ако днес някой, чувстващ се особено разумен, благодарение на мисленето, се занимава с древни писмени източници, той търси в тях мисловната основа. Но да я намери той не може. Тогава си казва: всичко това е прекрасно, но то е поезия. Да, господа, не би следвало за всичко да съдим по самите себе си! Съвсем неправилно е, ако съдим за всичко само по самите себе си. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силна фантазия, фантазия, която е действала като инстинкт.
към текста >>

Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли.
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф.
към текста >>

Но ако човек, намиращ се на по-ранен стадии от развитието, който не е бил съзнателен, който въобще не е можел да си представи, какво значи да мисли, ако такъв, намиращ се на по-ранен стадий от развитието човек конструирал нещо, той тутакси чувствал: духът ми помогна.
Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от дървото се създадат определени повърхности, натегнат се струни и т. н. Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите устройства хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да мислят сами. И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на въображението, са били естествено склонни да говорят за духа. Ако днес някой, изхождайки от разсъдъка, конструира машина, той не казва: духът ми помага. И правилно прави, че не го казва. Но ако човек, намиращ се на по-ранен стадии от развитието, който не е бил съзнателен, който въобще не е можел да си представи, какво значи да мисли, ако такъв, намиращ се на по-ранен стадий от развитието човек конструирал нещо, той тутакси чувствал: духът ми помогна.
към текста >>

Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното.
Древното състояние обаче не може да се върне. Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното. Ние нямаме право да представяме примитивните хора така, че те са имали изключително само инстинкти. Те знаели, че действащото в тях е дух. Ето защо те и имали вяра в този дух.
към текста >>

8. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Но вече съм ви казвал, че не следва да се мисли, сякаш навсякъде има материя, вещество.
Хората тук предполагат всевъзможни неща. Например, че това е свързано с преминаването през лятото на някакви комети. Те, разбира се, също могат да окажат подобно въздействие. Но зодиакалната светлина, която идва от Слънцето, бива ту по-силна, ту по-слаба, а понякога съвсем отсъства и това става поради факта, че мъглата в мировото пространство повече или по-малко се уплътнява или става по-фина. Така че можем да кажем: цялото мирово пространство всъщност винаги е пълно с нещо. Но вече съм ви казвал, че не следва да се мисли, сякаш навсякъде има материя, вещество. Казвал съм ви, че физиците, физиците-материалисти биха били много удивени, издигайки се горе и очаквайки, че Слънцето изглежда така, както днес го описват във физиката. Това е безсмислица. Ако физикът би успял да се издигне там с помощта на някакъв апарат, би успял да проникне в Слънцето, той би бил много удивен, като не намери там нищо, подобно на газ. Той би намерил там празно пространство, истинска пустота, която излъчва светлина. Това, което те биха могли да намерят, би било именно духовното начало.
към текста >>

Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга.
Това, което при нас се намира зад носа, се явява трансформиран обонятелен орган. Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва. Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние. В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма». И там би имало много неща, които човек не може да знае, доколкото човек си представя нещо, а кучето го помирисва. Даже мисля, че книгата на кучето би била доста по-интересна - ако то би могло да се прояви в ролята на Шопенхауер - от книгата, която е написал самият Шопенхауер, «Светът като воля и представа». И така, вие виждате каква позиция заемаме в света на миризмите и как други същества, например кучето, в много по-висока степен възприема този свят като миришещ.
към текста >>

И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване.
Бихме започнали да скачаме до тавана, ако всичко това, което ядем, би ни дало толкова пълни вкусови усещания, каквито се предизвикват при животното. Нашето жалко усещане за вкуса на захарта въобще не може да се сравнява със щастието, което изпитва от захарта кучето. Това се дължи на мощно развития вкусов мозък при повечето от животните. При човека от него се е запазил само малък рудимент. Но затова пък човек притежава способност да формира идеи, да създава идеи с помощта на трансформирания вкусов мозък. И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване. Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация. От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми.
към текста >>

Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене.
С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нужно. То вече може да си търси храна, може да рови, търсейки я. Помислете само: животното може всичко. Защо? Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене. При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка. И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека. Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса.
към текста >>

Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки.
към текста >>

А днес имаме само съвсем празни мисли.
Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък. А днес имаме само съвсем празни мисли. И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т. н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава. Вие можете да се убедите в това с помощта на следващото сравнение.
към текста >>

9. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила.
Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината. Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила. И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време!
към текста >>

10. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Може да се мисли, че ако в течение на годината се образуват повече слънчеви петна, в такава година излъчването ще бъде отслабено.
Наблюдавайки тези нередности, на първо място трябва да имаме предвид едно явление, на което се обръща малко внимание, макар за него често да се говори. Това е появата на слънчевите петна. Слънчевите петна представляват явление, което в продължение на десет, единадесет, дванадесет години настъпва отново и отново, но с определени изменения. Наблюдавайки повърхността на Слънцето, се вижда появата на тъмни петна. Тези тъмни петна, разбира се, отслабват излъчването на Слънцето, тъй като в тъмните места то не излъчва. Може да се мисли, че ако в течение на годината се образуват повече слънчеви петна, в такава година излъчването ще бъде отслабено. И при огромното значение - за което ви говорих, -което Слънцето има за Земята, това е много важно.
към текста >>

Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
Самият Марс всъщност е слабо свързан с тези явления - за това вече ви говорих последния път, - той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години. Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно. Не трябва да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция. С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; в течение примерно на четири години тя способства за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар. Ако вземете удвоения период на въртене на Марс[1], който е средно около четири години и три месеца, тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара. Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
към текста >>

Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено.
Представете си, че имате разноцветен диск и вие го въртите. Докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син. Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете. Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите. Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това. Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено. Всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и т. н. Работата става по-сложна и леко се обърква.
към текста >>

В това отношение действително трябва да настъпи прелом, доколкото духовната наука, антропософията, дава възможност за по-мащабен обзор и въобще прави мисленето по-подвижно.
От всичко това виждате колко много фактори оказват влияние на времето и че днес за всички тези влияния още не е изградена правилна представа. Както виждате, за мълниите съществува съвсем различна представа от това, за което ви съобщих. В това отношение действително трябва да настъпи прелом, доколкото духовната наука, антропософията, дава възможност за по-мащабен обзор и въобще прави мисленето по-подвижно.
към текста >>

Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа.
Виждате ли, работата е там, че мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано, той страшно се е уплътнил. Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука. Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа. Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно - разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита. Работата не е само там, с ботаника да се занимаваме, когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това.
към текста >>

11. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Да обхванем още веднъж мислено процеса на възникване на мълнията, както неотдавна го описах.
Да обхванем още веднъж мислено процеса на възникване на мълнията, както неотдавна го описах. Тогава ви казах: мълнията се получава от прегретия въздух, от нагорещена област на космоса, от нагорещен миров газ. Не може и дума да става - така казах, - че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от само себе си се разбира, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всичко щателно да се подсуши. Следователно е необходимо да се отстрани всичко влажно. Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто електрическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети. Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, също възниква електричество.
към текста >>

Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, също възниква електричество.
Да обхванем още веднъж мислено процеса на възникване на мълнията, както неотдавна го описах. Тогава ви казах: мълнията се получава от прегретия въздух, от нагорещена област на космоса, от нагорещен миров газ. Не може и дума да става - така казах, - че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от само себе си се разбира, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всичко щателно да се подсуши. Следователно е необходимо да се отстрани всичко влажно. Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто електрическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети. Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, също възниква електричество. Това не е така. Вследствие на вътрешно прегряване на мировия газ навън излиза топлината, живееща в него, за което вече ви казах. Поради това, че от някоя страна налягането на въздуха се оказва по-малко, на тази страна се насочва излъчването на силите на прегряване и така възниква мълнията. И така, представете си, че отнякъде, вследствие на образуване на извънредно силно прегрят миров газ - не облак, а именно миров газ, - се излъчва мълния. И съвсем вярно е, че при това тя би трябвало да се излъчи праволинейно.
към текста >>

Не бива да мислите, че през деня там, горе, няма звезди.
Не бива да мислите, че през деня там, горе, няма звезди. В Йена, където още са намирали време да правят такива неща, в този древен град Йена, където са преподавали много германски философи, където е живял и Хекел[3], и така, в Йена имаше едно дълбоко мазе, а над мазето - кула без покрив[4]. Ако през деня слезете в това мазе и погледнете нагоре през кулата, наоколо всичко е тъмно, но горе бихте видели прекрасно звездно небе, именно през деня, когато навън е светло и ясно, бихте видели прекрасно звездно небе.
към текста >>

С помощта на истинската наука може - както винаги повтарям - да се стигне до това, че мислите се разпространяват по целия свят, мислите действат навсякъде и хората собствено само тогава не могат да открият тези мисли, когато самите те нямат никакви мисли!
Вселената на основата на геометричните познания; правилно е да я смятаме създадена с познаване на нещата, макар и не на основата на числата! Оттук следва, че в основата на света е заложена геометрията, че всичко действа на основата на геометрията. И това е правилно. С помощта на истинската наука може - както винаги повтарям - да се стигне до това, че мислите се разпространяват по целия свят, мислите действат навсякъде и хората собствено само тогава не могат да открият тези мисли, когато самите те нямат никакви мисли!
към текста >>

И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други.
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>

12. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Но за това преди всичко е необходимо да се притежава истинско научно мислене!
Но те не усещат от какво се поражда то. А откъде се поражда? То се поражда оттам, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката - това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и т. н. Сега тези въпроси трябва да се решават на научна основа. Но за това преди всичко е необходимо да се притежава истинско научно мислене! А такова никой няма, доколкото постоянно се ориентират само към материята, тъй като цялата наука е материалистична. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
към текста >>

13. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Но след това възниква и друг въпрос: защо това малцинство, заемайки ръководни позиции, не мисли как да се погрижи да измени положението на нещата, така че благосъстоянието да достигне по-широк кръг от хора?
Но след това възниква и друг въпрос: защо това малцинство, заемайки ръководни позиции, не мисли как да се погрижи да измени положението на нещата, така че благосъстоянието да достигне по-широк кръг от хора?
към текста >>

Те са знаели, че нито едно същество не би могло да расте, ако от Слънцето не идваха силите на растежа, че нито един човек не би могъл да мисли, ако от Сатурн не пристигаха мисловните сили.
Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък. Какво се е появило вместо него? По-рано хората, гледайки нагоре към Луната, са знаели, че от Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята. Те са знаели, че нито едно същество не би имало потомство, ако Луната не изпращаше тук сили, способстващи размножението. Те са знаели, че нито едно същество не би могло да расте, ако от Слънцето не идваха силите на растежа, че нито един човек не би могъл да мисли, ако от Сатурн не пристигаха мисловните сили. В онова време това са го знаели, днес знаят само с каква скорост се движи Сатурн, с каква скорост се движи Луната, има ли на Луната няколко угаснали вулкана или не, но по-нататък не се отива, няма и желание да се отиде. Само се изчислява това, което искат да узнаят за звездите.
към текста >>

Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло. Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
към текста >>

Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък.
Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>

Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>

Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно.
към текста >>

Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини.
към текста >>

Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава?
Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно! Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване.
към текста >>

Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване.
Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване. А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада.
към текста >>

Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща.
А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме.
Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си.
Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада.
Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме.
към текста >>

3.7301721572876